Списъкът с необходимото оборудване за модна фотография

В предишните статии от тази поредица разговаряхме с модните фотографи Nina Zimolong, Ian Hippolyte и Emmanuel Oyeleke за демократизацията на модната фотография и разгледахме как те изграждат кариерата си в тази индустрия. Тук се впускаме в дълбочина по отношение на фотоапаратите и обективите, които помагат на тези фотографи да вдъхнат живот на модните си творби, и търсим техните идеи за това как ангажират своите модели и гарантират успешна модна фотосесия.

Nina започва своето пътуване с Canon EOS 5D Mark II в комбинация с обектив „nifty fifty“ (EF 50mm). Днес безогледален еквивалент би могъл да бъде пълнокадровият EOS R6 Mark II с обектив RF 50mm F1.8 STM. С течение на времето тя спестява за обектив Canon 70-200mm, който става основният ѝ инструмент за повечето от нейните проекти. Днешният еквивалент е RF 70-200mm F2.8L IS USM, един от „триото“ вариообективи с f/2.8 на Canon.

„Наистина се влюбих в обектива 70-200 mm. Мисля, че причината е дълбочината. Не е това, което виждат очите, и това е, което ми харесва в него.“

Сега тя използва безогледален фотоапарат EOS R5 Mark II с обектив RF 85mm F1.2L USM. Въпреки това тя казва: „На някого, който започва днес, бих препоръчала EOS R8 или EOS R7 – и двата са леки, достъпни безогледални варианти с отлична производителност при снимки и видео. Ако се интересувате повече от създаване на съдържание или хибридно снимане, EOS R6 Mark II е невероятен универсален фотоапарат – бърз, интуитивен и отличен при слаба светлина.“

Що се отнася до обективите, Nina препоръчва Canon RF 24-70mm F2.8L IS USM като „универсален избор. Той е рязък, бърз и покрива достатъчно широк диапазон за портрети, мода, документални филми и съдържание зад кулисите.“ Ако работите с по-ограничен бюджет, RF 28-70 F2.8 IS STM е чудесен вариант. RF 35mm F1.8 MACRO IS STM е красив компактен обектив с фиксирано фокусно разстояние, прекрасно боке и резки детайли, идеален както за снимки, така и за видео, заснето без статив.

Първият фотоапарат на Ian е Canon EOS 600D, за който той отбелязва, че е „наистина подходящ за начинаещи“ – той го намира за полезен особено заради подвижния LCD екран. Днешният безогледален еквивалент вероятно е Canon EOS R10, но с напредването на кариерата му, преминаването към EOS R5 „напълно промени играта“ за него, казва той, благодарение на възможностите за автоматичен фокус.

„Мисля, че за човек, който тепърва започва, EOS R10 би бил чудесен избор. Той е малък, лек и може да прави висококачествени снимки, както и 4K видео, така че е идеален за хибридни фотографи и за създаване на съдържание.“

Що се отнася до обективите, Ian предлага да започнете с обектив Canon RF-S 18-45mm F4.5-6.3 IS STM от комплект, но „бихте могли да обмислите и добавянето на обектива RF 35mm F1.8 MACRO IS STM с фиксирано фокусно разстояние към комплекта си, който би бил чудесен за сцени със слаба светлина и за игра с дълбочина на рязкост“.

Emmanuel споделя, че един от първите фотоапарати, които е използвал професионално, е Canon EOS 60D. „Беше лек, достъпен и надежден.“ Сега той използва EOS R5 Mark II, който нарича „безогледален мощен инструмент за снимки и видео съдържание на най-високо ниво“, в комбинация с обективи RF 50mm F1.2L USM и RF 85mm F1.2L USM.

За всеки, който започва в бранша днес, ако целта ви е да работите професионално както в областта на снимките, така и в областта на видеото, той препоръчва EOS R6 Mark II като „идеалния универсален фотоапарат – 24 MP снимки, добро 4K видео представяне и отлично представяне при слаба светлина. Той е чудесен за събития, портрети, задкулисни кадри и създаване на съдържание. Аз го използвам за цялото си видео съдържание.“

За хибридна работа Emmanuel препоръчва бърз, лек вариообектив като RF 28-70 F2.8 IS STM, който има стабилизатор на образа и постоянен максимален отвор на диафрагмата f/2.8 за стабилни резултати.

Макар оборудването да е важно, Nina вярва, че невинаги е необходимо да разполагате с най-скъпото оборудване и всъщност именно техниката е това, което отличава вашата работа. „Важно е как правите снимката и как я кадрирате.“

За нея, казва тя, „свързването е всичко. Полагам съзнателни усилия да създам безопасно и отворено пространство на снимачната площадка – където хората се чувстват забелязани, чути и разбрани. Не се втурвам да снимам. Говоря с модела, намирам ритъм и оставям време за моменти между кадрите. Открих, че най-добрите снимки се получават, когато има доверие – когато човек се отпусне и се чувства свободен да бъде себе си.

„Вярвам също, че режисирането се осъществява чрез енергия, а не чрез контрол. Аз насочвам нежно, давам указания за настроението или движенията, но оставям пространство за личността на модела да се прояви. Независимо дали става дума за професионален модел, творец, или човек, който никога преди не е бил фотографиран, магията се случва в моментите, в които те се чувстват напълно себе си.“

За Ian комуникацията също е ключова. „За да извлека максималното от моите модели, винаги се опитвам да общувам с тях и да споделям визията си с тях колкото се може повече. Много е важно да не забравяме, че те също са част от съвместния процес, затова винаги споделям с тях тематични колажи и визуални референции, за да могат да си представят какво търся. Да пускам хубава музика на снимачната площадка също помага много!“

Подходът на Emmanuel е удивително сходен. „Отделям няколко минути, за да се ангажирам и да установя връзка с модела си“, казва той. „Независимо дали са опитни модели или начинаещи, като ги карам да се чувстват сигурни, забелязани и уважавани, им помагам да се изразят автентично.“

„Насочвам моделите си с яснота, но поддържам весела атмосфера на сътрудничество“, добавя той. „Музиката, смехът и окуражителните думи помагат на хората да се отпуснат и да се отворят.“

Nina, Ian и Emmanuel доказват, че именно визията на твореца, подкрепена от подходящото оборудване и работата винаги в сътрудничество, дава живот на историята. Това е напомняне, че фотографията не е само заснемане на изображение, а създаване на разказ, който резонира със зрителя дълго след като снимката е направена.

• Навлизане в модната фотография
• Emmanuel Oyeleke: творческо пътуване