Астрофотография: съвети за снимане на нощно небе и звезди

Да стоите на открито през нощта и да гледате към звездите е едно наистина вълшебно изживяване. В днешно време благодарение на напредъка в технологията на фотоапаратите, е по-лесно от всякога да излезете и да заснемете чудесата на нощното небе.

Тук ние изследваме как работи астрофотографията, оборудването, необходимо за нощна фотография, включително изображения с времеви интервал и звездни следи, както и най-добрите техники за нощна фотография и настройки на фотоапарата.

Преди да излезете да правите снимки, не забравяйте да проверите прогнозата за времето, тъй като ще ви трябва ясно нощно небе, за да постигнете най-ясните снимки на звезди. Въпреки това частичната облачност всъщност може да добави атмосфера към снимките на нощното ви небе, така че бъдете креативни и използвайте времето в своя полза. Внимавайте с вятъра: ако облаците са сравнително неподвижни, те няма да изглеждат размазани на снимки, при които използвате дълга експонация.

Вземете си резервни батерии и карти с памет, фенерче и топли дрехи. Не забравяйте да държите батериите в джобовете си, тъй като те се изтощават по-бързо, когато са изложени на студ.

За да получите най-добрите снимки на нощното небе, ще трябва да отидете сред природата и далеч от всякакво светлинно замърсяване. Разнообразие от онлайн ресурси, като карти на светлинното замърсяване и скалата на Бортъл, могат да се използват за идентифициране на области, подходящи за фотография. Потърсете тихо място без изкуствено осветление. Светлините на града ще надделеят над звездите, но така ще бъде и с пълнолуние или дори полулуние, затова проверете лунния си календар, когато планирате заснемането на вашата звездна фотография.

Най-доброто време за снимане на Млечния път в северното полукълбо е между март и септември, когато е най-високо в небето. Стремете се да снимате между полунощ и 5 сутринта, в идеалния случай в нощи с новолуние. Сезонът на Млечния път продължава по-дълго в южното полукълбо, от февруари до края на октомври. Проверявайте уебсайтове и приложения за точните часове на астрономическите събития, за да можете да планирате къде да застанете и кога да снимате.

За да снимате звездно небе, ще трябва да поемете контрола над фотоапарата си, така че изберете Ръчен режим (M) и изпробвайте някои от различните настройки, описани по-долу:

• Скорост на затвора: звездите се движат, докато Земята се върти, така че ако искате да заснемете точни светлинни точки, задайте скоростта на затвора между 6 и 20 секунди. Разширяването му отвъд това ще доведе до звездни пътеки.
• Отвор на диафрагмата: ще трябва да използвате и по-широка настройка на отвора на диафрагмата (в идеалния случай от f/1.4 до f/2.8, но f/4 е добре, ако нямате достъп до светосилен обектив). Това ще ви позволи да допуснете колкото се може повече светлина във фотоапарата, същевременно запазвайки времето за експонация относително кратко. Не забравяйте, че широката бленда ще доведе до малка дълбочина на полето, което означава, че всичко в непосредствен преден план ще бъде извън фокус.
• ISO: Третият фактор, влияещ върху експонацията на вашите снимки, е ISO настройката. Колкото по-високо е ISO числото, толкова по-чувствителен ще бъде вашият сензор към светлината, влизаща през отвора. Ако то е твърде високо обаче вашите изображения ще започнат да изглеждат зърнисти. Уверете се, че сте доволни от блендата и скоростта на затвора, преди да експериментирате с ISO настройките си. Първо опитайте ISO 1600 и коригирайте оттам, за да видите как това се отразява на резултатите ви.

Фотографията на нощното небе може да предизвика възможностите за автофокус на всеки фотоапарат. Помислете за преминаване към ръчно фокусиране, като завъртите AF/MF превключвателя на корпуса на вашия обектив Canon. Ако обективът ви няма този превключвател, изберете MF в менюто на фотоапарата. Безогледалните фотоапарати, като например Canon EOS R6 Mark III и EOS R8 предлагат увеличен визуален преглед на сцената, както в електронния визьор, така и на задния екран, като позволяват изключително прецизно ръчно фокусиране. Друг бонус е, че яркостта на изображението на визьора се увеличава автоматично.

Фотоапаратите с голям брой мегапиксели, като Canon EOS R5 Mark II, могат да имат огромно влияние върху фотографията на нощно небе, което ви позволява да запазите ултрафини детайли при фотографиране на звездите. Това може да означава, че разликата между най-малките, най-бледи звезди се вижда ясно или изобщо липсва. Това ниво на детайлност е особено важно, ако искате да създадете разпечатки на вашите изображения на звездно нощно небе*.

Обективите с „бърза“ оценка на блендата винаги са за предпочитане за звездна фотография и не е нужно да струват цяло състояние. Например Canon RF 35mm F1.8 Macro IS STM представлява превъзходен астрофотографски обектив. Умерено широкото зрително поле на този обектив обхваща голяма част от нощното небе, докато бързата диафрагма привлича много светлина, а оптичната стабилизация на изображението позволява ръчни нощни снимки. За заснемане на още по-обширни кадри на Млечния път, Canon RF 16mm F2.8 STM, Canon RF 24mm F1.8 MACRO IS STM или супертънкият Canon RF 28mm F2.8 STM са идеални, съчетавайки широко зрително поле и бърз отвор на диафрагмата с компактна конструкция.

Ако предпочитате допълнителната гъвкавост на вариообектива, Canon RF 24-105mm F4-7.1 IS STM се простира от широко зрително поле до телефото фокусно разстояние, което означава, че този обектив може да се използва като обектив за портрети и такъв за снимане на дива природа. Той също така разполага със стабилизация на изображението, което ви позволява да забавите затвора, докато снимате ръчно. За фотографи, които искат още по-високо качество при този фокусен обхват, Canon RF 24-105mm F4L IS USM предлага оптика от професионален клас L-серия и пълна защита срещу атмосферните влияния.

Canon RF 28-70mm F2L USM е впечатляващ стандартен обектив за астрофотография с невероятно бърза максимална бленда от f/2. За допълнителна ширина в по-широкия край, където няколко милиметра преминават по-дълго, пробвайте Canon RF 24-70mm F2.8L IS USM.

Canon RF 15-35mm F2.8L IS USM, ултраширокоъгълен вариообектив, ви позволява да заснемате огромни части от нощното небе, като същевременно се наслаждавате на бърза оценка на блендата и гъвкавия диапазон на вариото. По-преносимите Canon RF 10-20mm F4L IS STM и Canon RF 14-35mm F4L IS USM са добри алтернативи – всеки само с една f/стъпка по-бавен и осигуряващ още по-голямо максимално зрително поле – докато Canon RF 16-28mm F2.8 IS STM е друг ярък и лек вариант.

Може би най-добрият обектив на Canon за астрофотография – Canon RF 14MM F1.4L VCM съчетава широк изглед с много бърз отвор на диафрагмата, което улеснява замразяването на движението на звездите. Подобно на другите ярки, широкоъгълни RF хибридни обективи, той използва усъвършенстваните оптични технологии на Canon, за да помогне за създаването на красиви, ясни снимки на нощното небе, и е изненадващо лек за такъв впечатляващ обектив. Научете повече за това защо RF обективите могат да ви дадат предимство при снимане през нощта в нашето ръководство за най-добрия комплект на Canon за фотография при ниска осветеност*.

Ако търсите лек и достъпен вариообектив за безогледален фотоапарат с формат APS-C, като например Canon EOS R100 или EOS R50, Canon RF-S 10-18mm f/4.5-6.3 IS STM предлага ултраширок зрителен ъгъл, който е подходящ за драматични снимки на нощното небе, като същевременно тежи само 150 g.

Издигнете нощната си фотография, като включите други елементи, за да придадете повече визуален интерес – сгради, дървета, планини или отразяващи се езера са добри възможности. Понякога звездите, заснети самостоятелно, могат да доведат до изображения, които нямат перспектива или индивидуалност, така че винаги търсете нещо уникално, което можете да заснемете, за да добавите към изображението си.

Традиционна техника за запазване на рязкостта в сцена от преден план до заден план е да се настрои обективът на хиперфокално разстояние. Има множество приложения за смартфони, които могат да изчислят това разстояние вместо вас. Много съвременни обективи нямат скала за разстояние на фокусиране, но повечето фотоапарати от системата Canon EOS R могат да показват разстоянието на фокусиране във визьора, когато използват RF обективи.

Проверката на различни зони на задния екран на фотоапарата с увеличен предварителен преглед позволява прецизно ръчно фокусиране, но като се има предвид плитката дълбочина на полето при широки бленди, може да е невъзможно да се фокусира цялата сцена. Алтернатива е да направите две или повече снимки при различни настройки за фокус и експонация, отделно пригодени за областите на преден план и далечното звездно небе, и след това да ги обедините в едно изображение с програма за редактиране, която включва маски на слоеве, като Adobe Photoshop¹.

Ако предпочитате да заснемете всичко в един кадър, но зоните на преден план са много тъмни, опитайте да ги осветите с апарат със светкавица, като например Canon Speedlite EL-10, изстрелващ един или повече светлинни импулси по време на продължителна експонация. Можете също да проявите креативност, като осветите определени обекти на преден план и важните зони по време на продължителна експонация с фенер или дори фаровете на колата си, ако сте шофирали до мястото за снимане.

Улавянето на фантастични линии от светлина, показващи движението на звездите, е предизвикателство, но овладяването на техниката е възможно, като следвате няколко прости стъпки. Започнете, като намерите Северния полюс, което може да се постигне лесно с помощта на приложение за звездна карта на вашия смартфон. Като се позиционирате така, че Северният полюс (или Южният полюс, ако сте в южното полукълбо) да е фокусната точка на вашата снимка и използвате дълга експозиция, това ще доведе до образуването на кръгов модел около дадено централно място. Не забравяйте, че за всяка снимка с дълга експонация е важно да използвате статив, за да избегнете размазване при движение.

Звездите не излъчват много светлина, така че използвайте високо ISO число (800, 1600 или по-високо), за да създадете ясни звездни следи. Направете няколко експериментални снимки, преди да опитате дълга експонация, тъй като колкото по-високо е ISO числото, толкова по-вероятно е да получите „шум“ във вашето изображение.

Въпреки че са необходими 24 часа, за да могат звездите да направят пълно завъртане в небето, появата на ефект на звездна следа в пълен кръг може да се постигне с продължителна експонация от около 60 до 90 минути. Ако снимате в северното полукълбо, локализирането на Полярната звезда в нощното небе ще ви даде отправна точка, около която ще изглежда, че звездите се въртят.

Най-бавната скорост на затвора, налична за много фотоапарати, е 30 секунди, така че ще трябва да използвате настройката на Bulb експонация в ръчен (M) режим. Това ви позволява да държите затвора отворен толкова дълго, колкото искате. Задайте фокуса си на безкрайност и след като сте готови, опитайте експонация от около 30 минути. След това прегледайте своята снимка отново. Може да отнеме няколко опита – и малко търпение – но в крайна сметка ще постигнете резултати, от които ще сте доволни.

Друга възможност е да създадете ускорено видео. Можете да направите това ръчно, като заснемете поредица от снимки и по-късно ги компилирате във видеоклип, но много фотоапарати Canon – включително Canon EOS R6 Mark III, EOS R8 и EOS R50 – разполагат с режим за видео от интервали снимки. Това използва вграден интервалометър за автоматично заснемане на изображения и комбинирането им в един видео файл, готов за споделяне.

Монтирайте фотоапарата си на статив и превключете на ръчна експонация в режим на видео. Задайте скорост на затвора от около 20 секунди или по-малко, след което регулирайте отвора на диафрагмата и ISO, за да постигнете добра експонация (f/4 и ISO 640 често са подходящи като отправна точка). Направете пробна снимка и прегледайте резултатите, като направите всички необходими промени в настройките на експонацията.

След това изберете Time-lapse movie shooting (Заснемане на видео от интервални снимки) в менюто и настройте интервалометъра да прави последователни снимки на всеки няколко минути или около това. Общото време на снимане за последователността ще зависи от това колко дълго искате да бъдат вашите ускорени видео записи на нощното небе, както и от избраната честота на кадрите. Например поредица от 60 снимки с кадрова честота от 30 fps ще произведе видео на забавен каданс с времеви интервал от две секунди.

Една добре направена интервална фотография на звездното небе може да бъде поразителна, като небето изглежда така сякаш постепенно се върти пред очите ви. Ако имате късмет или пък планирате снимките ви да съвпаднат с метеоритен дъжд, падащите звезди ще изглеждат в снимките ви все едно се стрелкат, което ще добави още повече ефект към тази галактическа фотосесия. Разберете как професионалистите улавят този зашеметяващ небесен пейзаж в нашето ръководство за снимане на метеоритен дъжд*.


Написано от Matthew Richards и Marcus Hawkins


<sup>* Достъпно е на избрани езици.
1. Adobe и Photoshop са регистрирани търговски марки или търговски марки на Adobe в САЩ и/или в други държави.</sup>