Exposure Header

Контрол на експонацията

Експонацията е мярка за количеството светлина, попадащо върху сензора на вашия фотоапарат, и определя колко светла или тъмна изглежда вашата снимка. Тя може да бъде управлявана чрез скоростта на затвора, отвора на диафрагмата и ISO светлочувствителността. Промяната на тези параметри се отразява не само върху експонацията, но и начина, по който изглежда вашата снимка. 

Това видео обяснява как да използвате настройките за отвор на диафрагмата, скорост на затвора и ISO светлочувствителност, за да постигнете правилната експонация и ефект за вашата снимка.

Обикновено вашият фотоапарат може да настрои експонацията правилно, използвайки автоматичен режим. Въпреки това научаването на начина, по който различните параметри се отразяват на вашите снимки, ще ви даде увереност да преминете към ръчен контрол. Получените изображения ще се отличават от останалите.

Отворът на диафрагмата е отворът на обектива, през който преминава светлината. Всеки обектив има диапазон от настройки за отвор на диафрагмата – от голям до малък. Използвайте режима "Приоритет на бленда (Av)", за да управлявате отвора на диафрагмата и в същото време да оставите фотоапарата да се погрижи за правилната настройка на експонацията.

Отворът на диафрагмата се измерва с f-число. Малките числа изразяват големи отвори на диафрагмата – например f/2.8 – пропускащи повече светлина и даващи по-малка дълбочина на рязкост (висока степен на разфокусиране отвъд фокусната точка). Големите числа изразяват малки отвори на диафрагмата – например f/16 – пропускащи по-малко светлина и даващи по-голяма дълбочина на рязкост (добре фокусирана сцена от предния план до безкрайност).

Отвор на диафрагмата – сравнение0,4 s, f/16, ISO 100
Отвор на диафрагмата – сравнение1/250 s, f/1.8, ISO 100

Тези две снимки са със сходна експонация, но с различни отвори на диафрагмата. Вижте как използването на малък отвор на диафрагмата при снимката отляво е създало по-голяма дълбочина на рязкост с голям диапазон от сцената на фокус. Увеличаването на отвора на диафрагмата при снимката отдясно е намалило дълбочината на рязкост, така че много по-малко обекти са на фокус.

Скоростта на затвора определя интервала от време, през който светлината попада върху сензора. Измерва се в секунди. Използвайте режима "Приоритет на скорост (Av)", за да управлявате скоростта на затвора и в същото време да оставите фотоапарата да се погрижи за правилната настройка на експонацията.

Високите скорости на затвора – например 1/1000 s – се използват за "замразяване" на динамични действия, като например течаща вода. Ниските скорости на затвора се използват за добавяне на движение към снимките, като например следи от течението на вода в поток.

Скорост на затвора – сравнение1/1000 s, f/5, ISO 2000
Скорост на затвора – сравнение1/2 s, f/16, ISO 50

Сравнете тези две снимки, заснети с много сходни експонации, но с различни скорости на затвора – вижте ефекта от използването на ниска скорост на затвора върху течаща вода. За продължителни експонации ще трябва да използвате статив или опора, за да предпазите фотоапарата от заклащане.

ISO определя чувствителността на сензора към светлината. Следователно може да се използва за усилване на въздействието на светлината върху сензора, позволявайки по-голяма гъвкавост със скоростта на затвора и отвора на диафрагмата. Обикновено ISO започва от 100 и нараства с повишаване на чувствителността.

ISO може също така да влоши качеството на изображението под формата на зърнистост или шум в изображението и измити цветове. По принцип е добре да се използва по-ниска стойност на ISO.

ISO – сравнение1/20 s, f/5.6, ISO 400
ISO – сравнение1/20 s, f/5.6, ISO 1250

Сцената отдясно е много по-тъмна от сцената отляво. За да поддържате достатъчно висока скорост на затвора за снимане без статив, трябва да увеличите ISO светлочувствителността. Този път до 1250, което не е влошило качеството на снимката.

Контрола върху експонацията е търсене на баланса между тези три настройки. Например увеличаването на скоростта на затвора за "замразяване" на динамично действие може да доведе до недоекспониране на вашата снимка. За да компенсирате, трябва да увеличите отвора на диафрагмата. Аналогично – намаляването на отвора на диафрагмата, за да постигнете фокус в цялата дълбочина, изисква намаляване на скоростта на затвора. Можете да използвате и ISO светлочувствителността, за да осигурите правилна експонация. Често ще виждате тази взаимна зависимост, илюстрирана като триъгълник на експонацията.

Селекторът за компенсация на експонацията ви позволява да изсветлите или затъмните изображението. Отрицателна стойност ще намали експонацията и ще затъмни изображението, а положителна стойност ще увеличи експонацията и ще го изсветли.

Експонация – сравнение1/15 s, f/5.6, ISO 400 Експонация -2
Експонация – сравнение1 s, f/5.6, ISO 400 Експонация +2

Тези две снимки очевидно имат различни експонации въпреки еднаквото количество светлина в сцените. Лявата снимка е прекалено тъмна или с недоекспонирана, а дясната снимка е прекалено светла или с преекспонирана. Използването на компенсация на експонацията би коригирало експонацията.

Регулирането на експонацията по този начин може да се използва за постигане на творчески ефект. Затъмнете своите изображения, за да повишите настроението и да подчертаете цветовете, особено при пейзажна фотография. Увеличаването на експонацията ще изсветли сенките и ще придаде по-модерно усещане.

Задаването на клин на експонацията ви позволява да уловите сцена с няколко различни експонации и да изберете най-добрата след това. Изберете между 1 и 3 стъпки по скалата за експонация и оставете фотоапаратът да направи необходимите корекции на вашите настройки.

Следващият път, когато излизате със своя фотоапарат, се опитайте да експериментирате с различните настройки и вижте тяхното въздействие върху вашите снимки. След като направите снимки, с които се гордеете, не забравяйте да ги споделите в Canon Gallery.


Моля, обърнете внимание: в някои случаи стойностите, показани за снимките, са представителни с цел илюстриране на различните заснети снимки.