Barcelona street photographed by Christopher Anderson using the Canon EOS M5

Дом

Самоукият фоторепортер Christopher Anderson е роден в Канада, израснал е в западен Тексас и нарича Ню Йорк свой дом през по-голямата част от зрялата си възраст. Член на престижния Magnum Photos и доскоро първият фотограф-резидент на New York Magazine, той вече живее в нов дом в Барселона със своето семейство. Срещнахме се с него, докато разглеждаше новото място, за да разберем повече за концепцията му за дом, неговия подход към уличната фотография и какво представлява според него добрият фотоапарат.

Пътят към дома

Улица на Барселона, заснета от Christopher Anderson с Canon EOS M5За Chris домът се основава на връзката – със семейството му, със звуците и ритмите на улиците и с хората, които живеят около него. Но той е трябвало да направи много пътувания, за да разбере къде точно е този дом.

"Напуснах дома, в който израснах, на много ранна възраст и съм живял на много различни места – пътувайки по света в търсене на екзотичното. Любопитството и усещането за приключения ме движеха напред – но като погледна назад, това също ми е помогнало да разкрия какво означава домът за мен."

"Преди да имам семейство, пътувах постоянно – имах изключително динамичен начин на живот – и домът ми беше там, където се събуждах на следващия ден. Бях буквално бездомен, въпреки че плащах наеми, защото нямах никакво чувство за принадлежност. Но зад постоянното движение се криеше едно чувство за търсене на място, където принадлежа, чувство за търсене на дом."

"Раждането на сина ми и книгата SON (СИН), която написах за него, ме накараха да погледна за първи път към средата около мен. Точно тогава ми хрумна, че домът всъщност е онова лично пространство, което споделям с любимите си хора, а не толкова място, град или определена къща."

"Но всичките тези пътувания и снимки до онзи момент са ме подготвяли да заснема тези изображения на сина ми. Те ми дадоха това, което винаги съм търсел в една снимка – истинска връзка към едно универсално изживяване, което освен това е напълно и само мое."

"От създаването на книгата SON имам усещането, че голяма част от моето творчество продължава да изследва идеята за дома – излизайки в концентрични кръгове от ядрото на моето семейство. Барселона е поредното продължение на това лично пътуване. Аз все още снимам дома си, това е просто поредното място, където го правя."

Емоционални връзки

Chris описва самия акт на снимане като "начин да имам допирни точки с това, към което съм свързан" и като "извинение да осъществявам контакти и да откривам повече за себе си". Но признава, че с новия си дом може да отнеме известно време, докато намери емоционалната връзка или качеството, които винаги търси – онзи рядък елемент, който се протяга и те сграбчва за гърлото.

"Когато разглеждам по-старите снимки, които съм правил на място, напълно непознато за мен – виждам, че там присъства елементът на нови открития. Всичко изглежда страхотно с усещане за свежест и екзотична новост – но след като премина отвъд и намеря нещо по-богато и по-дълбоко, тогава снимките се случват."

Слънце и сенки в Барселона, заснети с помощта на безогледален фотоапарат EOS M5

"Например, когато започнах да правя снимки за проекта, който впоследствие доведе до книгата ми SON, не виждах нещата в професионален контекст – бях просто един баща, който прави снимки на семейството си. Бях изненадан колко органични са тези снимки и осъзнах, че това e, което винаги съм търсел в една снимка. Не се опитвах да направя красива снимка – просто виждах нещо, с което съм свързан. Това важи за всичко, което снимам. Колкото по-добре разбирам нещо, толкова по-органични са снимките и толкова по-истинска е емоцията в снимката."

"Когато разглеждам снимките си в процеса на редактиране, не търся идеалната светлина, композиция и експонация – търся снимката, която ще въздейства върху емоциите ми. Това е и единственият начин тя да бъде интересна и за някой друг – ако има подобен ефект върху него."

Christopher Anderson снима жена на средна възраст с рокля във флорални мотиви с EOS M5

"В крайна сметка всички трикове за комбиниране на светлината, цветовете и т.н. са за украса – те не са това, което кара снимката да осъществи връзка с някого – всички тези неща са само фасада. За щастие истинската душа на снимката е нещо, което всеки може да почувства. Понякога това е нещо, което не можеш да опишеш, да изразиш или да посочиш, но то е там. Това е магията, която кара едно изображение да бъде уникално и да се отличи. Всеки може да направи красива снимка, но това не е достатъчно за мен – аз искам моите снимки да се свързват по един по-дълбок начин"

"Моята работа обхваща всичко от военна фотография до портрети и всичко останало между тях с много различни визуални езици – но си мисля, че има едно нещо, което обединява всички тях, и това е същото чувство на емоционална връзка."

Поезията на улиците

Свързвайки се с непознатите хора и места на Барселона, Chris обяснява, че неговата цел е да улови това, което той описва като чувственост и поезия на улиците:

 Отражения върху мокра настилка, заснети с помощта на безогледалния EOS M5 на Canon

"Това, което прави уличната фотография красива, е, че ви дава възможност да наблюдавате и да осъществявате връзка. Самата практика изисква и дисциплина – като свирене на музикален инструмент – която докосва определена честота на наблюдението на света. Нещо като фина настройка на радио – отначало ще чувате само статичен шум, след това внезапно откривате звука на музиката и усещате ритъма на мястото, където се намирате. Мога да го опиша само като удоволствие за сетивата."

"Навън, по улиците, е онзи магически прах, който пада върху една снимка – може би е светлината, може би е композицията, която й вдъхва живот. Но конкретно светлината притежава способността да променя сцената и да къпе нещата в неземен блясък – придавайки на обстановката нещо, което е отвъд цветовете, действието или географията на мястото. Аз постоянно търся светлината, но имам усещането, че тя е интуитивна – нещо, което трябва да се усети, а не само да се види. Светлината преминава отвъд момента."

 Christopher Anderson снима момиче с червена коса на улица в Барселона с M5

"В крайна сметка моите снимки или са отражение на опита ми или не са и когато съм по улиците, се надявам да уловя поезията, а не да правя новинарски репортаж! Когато нещата се получат – като момичето с черно-бяла тениска и ярко червена коса, което се движи под невероятно тъмните сенки и горещата светлина на тясната уличка – това е поезия"

Добър фотоапарат

За да улови поезията по улиците на Барселона, Chris е използвал EOS M5 – новият компактен и лек безогледален фотоапарат на Canon, който е въплъщение на много от качествата, които той търси в един добър фотоапарат – лесна употреба, голяма компактност и пословична перфектна работа.

"Добрият фотоапарат трябва да се използва с лекота. Аз искам да реагирам бързо на дадена сцена и да не се налага да мисля за управлението на фотоапарата – което според мен пречи на магията на снимката. Фотоапаратът, който може да улесни заснемането на емоционалната връзка, е по-важен от техническите характеристики. Малък и лек фотоапарат, като EOS M5, е страхотен, когато трябва да вървя на дълги разстояния – като 5-те мили, които извървях из Барселона!"

"Работил съм в строителството, където всеки си имаше собствен чук, който познаваше и с който се чувстваше комфортно. Същото е и с фотоапарата – трябва да знам как ще реагира и трябва да се усещам комфортно с него, за да мога да разчитам на него да бъде продължение на моите очи и ръце. Трябва да знам, че ще ми осигури перфектни резултати! EOS M5 направи това."