КУЛИНАРНА ФОТОГРАФИЯ
Кулинарен инфлуенсър
Съвети за кулинарна фотография от Instagram инфлуенсъра и посланик на Canon Yasmin AlBatoul.
Кулинарен фотограф
Запознайте се с кулинарния фотограф Mike Tsang, заснемащ движение, от което ще ви потекат лигите
Mike Tsang обсъжда страстта си към "замразяване" на движението и кулинарната фотография от Mike Tsang
Улавянето на движение винаги е било страст за Mike Tsang, но любовта му към храната е това, което му помага да създаде уникална перспектива в гурме фотографията.
Разговаряхме с чудото на Instagram за неговите възхитителни и динамични истории.
Разкажи ни малко повече за себе си, Mike; как започна да се занимаваш с фотография?
Израснах, използвайки фотоапарати за еднократна употреба. Като семейство обичахме да правим снимки на различните ни приключения и след това ги слагахме във фотоалбуми. Помня, че имах собствен фотоапарат и наистина бях много нервен, докато снимах, защото имах само 25 кадъра на лентата. Затова снимах само когато бях сигурен, че снимката ще се получи перфектна.
Купих първия си DSLR фотоапарат, когато бях на 25 години. Използвах го, за да документирам ежедневния си живот, като създавах спомени и показвах на света моята гледна точка. Приятелите ми и аз често отивахме на фотографски приключения. Намирахме изоставени сгради и прекарвахме часове в заснемане на малки детайли и текстури от градския пейзаж.
Обичам да откривам красота на неочаквани места и след това да я споделям със света.
"Всичко в живота се случва толкова бързо и възможността да "замразя" този единствен момент и да видя всеки малък детайл ме вдъхновява да продължа напред."
Фотографията ти се съсредоточава върху "улавянето на движението" на храната – откъде идва този интерес към движението и храната?
Първоначално не бях кулинарен фотограф. Предпочитах да снимам улицата и истории за начина на живот на хората. Исках да снимам градската среда на Лондон и се интересувах по-специално от улавяне на същността на тъмнината в сградите.
Започнах да снимам храна едва след като срещнах приятелката си – тя е страстен любител на храната. Тя ме научи на всичко, което знам за храната. Тогава започнах да смесвам уличната фотография с кулинарната фотография.
Докато растях, обичах да карам нещата да се движат. Правех си анимирани книги. Те нямаха голям смисъл, но съдържаха кратка история, например как някой пуска хвърчило. За мен смисълът беше създаването на движение. Оттогава започнах да искам да си изкарвам прехраната със създаване на движение, затова сега съм дизайнер на движение. Именно това е историята, въплътена в моята фотография. Обичам да снимам неща, които са трудни за улавяне, като например "замразяване" на времето.
Историите ти изглеждат много спонтанни. Колко планиране е необходимо за заснемането на всяка от тях?
С приятелката ми започваме с избор на място за хапване. След това тръгваме към района и аз заснемам пътуването до ресторанта или щанда за храна, за да придобия усещане за атмосферата.
Наред с това често заснемам и видео. Записите ме вдъхновяват – забелязвам движение, което след това мога да опитам да уловя като статично изображение. След това нещата се развиват доста спонтанно. А също и емоционално – трябва да следваш инстинктите си и да усетиш кога е точният момент за снимане.
Що се отнася до твоя Canon EOS M5, кои режими и настройки използваш, за да уловиш тези мимолетни мигове, свързани с храната?
Снимам в ръчен режим, тъй като се чувствам сякаш имам максимален контрол върху историите си. Мога да контролирам осветеността, скоростта на затвора и отвора на диафрагмата. Обичам да снимам в RAW формат, защото след това мога да отворя изображенията в Lightroom и да ги редактирам, ако искам. Историите ми имат тенденцията да се получават доста меланхолични, което смятам, че е остатък от миналото на моята фотография на улицата и изоставените сгради.
Когато искам да замразя движението, снимам в ръчен режим и след това с f/1.0, когато се опитвам да се фокусирам върху определен елемент. По отношение на скоростта на затвора и отвора на диафрагмата изпробвам различни настройки, докато намеря тази, която ми харесва.
С коя история или колекция от истории се гордееш най-много, че си заснел?
Една история се откроява – това беше, когато за пръв път овладях нова техника. Бях във Finks Salt & Sweet в Северен Лондон, беше време за обяд и светлината беше перфектна. Помислих си, дали няма да е страхотно, ако заснема разплискването на кафето точно когато бучката захар пада в него. Успях да заснема кадъра от първия път с една серия от снимки и се почувствах все едно че съм спечелил от тотото. Всичко в живота се случва толкова бързо и възможността да "замразя" този единствен момент и да видя всеки малък детайл ме вдъхновява да продължа напред.
Накара ни да се замислим кои кулинарни фестивали да посетим – как изглежда твоят дневник?
Наскоро ходих до Market Hall; това е нов пазар на Fulham Broadway, който е първият от общо три, които ще бъдат отворени. Това е вдъхновен от Изтока пазар, където се продава предимно азиатска улична храна и има много места за сядане. Идеален е за купуване на "апетитна" храна и намиране на място, където да седнеш и да снимаш.
Миналата година ходих на Meatopia, където известни готвачи готвят месо на открит огън. Искам и тази година да го посетя, тъй като се случват много неща. Повечето готвачи извършват приготовленията и готвят директно пред теб, така че има много движение за улавяне.
Cheese Street е друг кулинарен фестивал, която планирам да посетя това лято. Смятам, че кашкавалът е страхотна храна за улавяне на движение (всички сме виждали кадри на пица и печени сандвичи с разтичащ се кашкавал).
Освен твоя Canon EOS M5 какво друго оборудване и платформи използваш, за да споделяш историите си?
За споделяне на историите си използвам най-вече Instagram, тъй като ми позволява да използвам подходящи хаштагове за връзка с други фотографи и любители на храната. Наред с това е страхотен инструмент да видиш какво правят другите хора и как да намериш нови кулинарни свърталища.
Що се отнася до оборудването, имам Canon EOS 2000D, който е страхотен за снимане в движение. Понякога използвам статив за заснемане на трудни кадри, светкавица за постигане на желаното осветяване (макар че обикновено предупреждавам персонала на ресторанта) и разбира се, резервни батерии. Винаги, винаги си носете резервна батерия.
Сигурно си заснел огромно количество храна в живота си – коя ти е любима за ядене?
Това е труден въпрос. Наистина харесвам азиатската кухня, всичко с ориз и оризови спагети. Наскоро ходих в Япония и се влюбих в кухнята им, например суши и рамен. Те имат богата култура, свързана с храната, отделят много време за приготвянето й и наистина можеш да вкусиш любовта.
Какво би искал да правиш в бъдеще и как мислиш, че ще се развие твоята динамична кулинарна фотография?
Искам да съм по-дързък с кадрите си, може би да хвърля храна и след това да заснема естественото движение и падането й.
Все още се уча и винаги има място за подобрение. Снимките ми не са толкова съвършени, колкото бих искал да бъдат, и това е нещо голямо за учене. Иска се единствено практика – колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш. Първата ми история е много под нивото на сегашните ми. Така че предполагам фотографията ми ще се развие по естествен начин заедно с новите техники и трикове, които научавам.
Текст: Саша Нюбъри