Виртуалната реалност поставя рифа около вас – и във вас.

„На учените им казват да не стават прекалено емоционални, защото работата ни е свързана с числа. Но за учен, занимаващ се с коралови рифове, това е почти невъзможно.“ А понякога, само понякога, емоцията е точно това, което е нужно, за да се случи истинската промяна. За Маделин Сен Клер, която е и видеограф, влагането на тези чувства в работата ѝ е нещо необходимо. Защото целта ѝ е да завладее сърцата и умовете на хора, които възприемат загубата на коралови рифове като нещо, което просто се случва другаде.

Но въпреки това тя знае, че едно е да гледаш техните обширни и красиви простори на екрана, а съвсем друго – да видиш цветовете, движението и живота им със собствените си очи. Така че е също толкова трудно, ако не и по-трудно, да се предаде това дълбоко чувство на шок и загуба, когато за първи път се сблъскаш с опустошен и разрушен риф. „Изключително трудно е да пренесеш хората от домовете им в този подводен свят и да ги накараш да усетят както красотата на екосистемата, така и колко тревожна е загубата“, казва тя. „Ето защо веднага се възползвах от възможността да заснема кораловите рифове на Сейшелите във виртуална реалност.“

Но още много неща трябваше да се случат, преди да бъде заснет първият кадър. „Трябваше да намерим един увреден и един здрав риф, за да можем да покажем разликата“, обяснява Маделин. Работихме с Nature Seychelles за целта и открихме малка, но невероятно красива зона с корали – много различни видове, непокътнати.“ Но това съвършенство си има цена. „Имаше доста от това, което наричаме вълнение – където водата постоянно се движи,“ обяснява тя. „Често там вълните непрестанно се разбиват и отдръпват от брега, което е чудесно за коралите – именно затова те бяха в толкова добро състояние – но не е подходящо за заснемане, особено във виртуалната реалност, където се изисква стабилност.“ Затова започна търсенето на друго място с девствени корали, но с по-малко движение на водата.

Не успяват да намерят такова място.

„Да се намерят увредени места беше лесно – те бяха навсякъде. Някои са обрасли с водорасли – следващият етап от загиването на екосистемата на кораловия риф – а други всички вече са се натрошили. Беше изключително трудно, изключително емоционално.“ Затова се връщат на първоначалното място. Това бил единственият им шанс. 

Както установява Кейт Крагс от Coral Spawning International, когато се заема с фотограметрия на рифовете на Сейшелските острови, работата под вода с фотоапарат е истинско приключение. Първо, изисква много подготовка. Редовните проверки на оборудването гарантират, че фотоапаратът е 100% водонепроницаем (дори и най-малкият теч в калъфа за снимане под вода може да доведе до катастрофа). Второ, фотоапаратът трябва да стои добре във водата. „Последното, което искаш, е леко да потъва или да е с прекалено голяма плаваемост – искаш да стои стабилно и неутрално във водата, така че да не те тегли нито нагоре, нито надолу“, обяснява Маделин. Всичко това се проверява в басейн, много преди да се влезе в морето.

После всичко е въпрос на позициониране. „Общият принцип във виртуалната реалност е, че се снима от нивото на главата. Но ние се гмуркаме в хоризонтално положение, така че това няма как да стане“, казва тя. Прекарахме няколко дни в щателно тестване на всяка възможна позиция под вода – водоустойчивият калъф на фотоапарата многократно се сваляше, поставяше се отново, а херметичността се проверяваше с помпа, за да може заснетият материал да се проверява всеки път. Освен това многократното обличане и сваляне на екипировката на Маделин и водолазката Софи означаваше, че всяко тестване отнема часове. „Трябваше да намерим идеалното място за потапящо преживяване сред коралите, като в същото време да сме достатъчно отдалечени, за да бъдат фокусът и дълбочината на рязкост правилни.“

И тъй като няма други девствени места, напрежението се покачва. Много силно вълнение ги влачи странично, напред и назад, докато се опитват да снимат. Налага се да вложат всичките си сили, за да поддържат картината възможно най-стабилна, така че зрителите да не изпитат гадене от движението, но в един момент вълните стават толкова силни, че се налага да прибегнат до „малко хитро техничарство“. „Вързахме водолазни колани с тежести към статив и прикрепихме надуваем буй, за да улесним придвижването на тежката конструкция до морското дъно. След това добавихме фотоапарата и VR обектива, за да можем да заснемем някои кадри без влиянието на вълнението.”

Невероятната сила на водата превърна тази на пръв поглед проста задача в огромно колективно усилие – Маделин, Софи и екип от Nature Seychelles се събират на дълбочина от петнадесет метра под морската повърхност, за да се преборят с вълните и да закрепят статива към морското дъно. „Дъното беше пясъчно и нестабилно, всичко се люлееше и всички бяхме подмятани насам-натам. Но резултатите оправдаха усилията.“ 

Този снимачен процес доведе всички до предела на възможностите им. „Бяхме изпълнени с адреналин, като знаехме, че нещата вървят добре, но всички бяха емоционално и физически изтощени в края на всеки ден. Влизахме и излизахме от водата многократно, с всички трудности около това. След гмуркането подготвяхме цялото си оборудване и прехвърляхме заснетия материал, за да можем да го прегледаме и да извлечем поуки за снимките на следващия ден.“ Така всеки ден започваше в 5 сутринта, за да се опитаме да изпреварим вълнението, и завършваше късно през нощта.

„Но това е мечтата – да можеш да отнесеш кораловите рифове до хората“, казва Маделин. „Има една поговорка: „Пазиш това, което обичаш“, но според мен не можеш да обичаш това, което не познаваш“. Затова се надявам хората, които гледат този VR документален филм, да научат нещо, но се и надявам да усетят част от моите емоции, любовта и възхищението ми към кораловите рифове и също така да почувстват нещо. Неотложност, определено, но и надежда.“

Следете напредъка на нашата работа с Coral Spawning International и Nature Seychelles тук на ВИЖ.