От цифрово към аналогово: как печатът добави допълнително измерение към нестандартната туристическа фотография на Katie Edwards

Фотографът и инфлуенсър Katie Edwards предлага необичаен подход към туристическата фотография: тя се специализира в заснемането на света през прозорците на влаковете. Тя е изминала хиляди километри из Европа и Съединените щати, направила е стотици хиляди снимки и е споделяла подбрани кадри както онлайн в профилите си в социалните мрежи, така и в печатен вид на изложби.

Наскоро обаче тя взе със себе си компактен фотопринтер Canon на пътуване с влак, за да може да отпечатва и споделя снимките на място. С приложението SELPHY Photo Layout на смартфона си, което ѝ позволи да прехвърля снимки от фотоапарата си и да ги отпечатва безжично на преносимия принтер, тя можеше да носи със себе си компактно мини фотостудио, където и да отиде. Идеята е била, че макар снимките ѝ да улавят мимолетни моменти, разпечатките ще ги съхранят и ще ги върнат в реалния свят като малки осезаеми фрагменти от споделено преживяване. Но се оказа, че проектът породи връзки, които Katie не е очаквала. Ето какво се случи.

Всичко започна преди няколко години. Когато Katie, професионален фотограф, пътуваше с влак за фотосесии из Обединеното кралство, естествено носеше фотоапарата си със себе си – и така се роди необичайната ѝ страст. „След около шест месеца“, спомня си тя, „започнах да организирам тематични експедиции през прозорците на влака. Започнах с кратко пътуване до Нидерландия, защото исках да снимам лалетата през прозореца на влака. Оттам нататък нещата се разраснаха.

„Започнах да правя дълги пътувания с влак из Европа, когато с настоящия ми съпруг бяхме във връзка от разстояние – той беше в Германия, а аз – в Обединеното кралство. Сега сме разширили обхвата до останалата част от Европа и пътуваме заедно.“

Неотдавна Katie завърши пътуване от 10 000 мили из САЩ с Amtrak, което доведе до изложба на снимки в галерия в Лондон. През април 2026 г. Interrail спонсорира изложба на нейните снимки през прозореца на влака, показващи Нидерландия в периода на цъфтежа, която се проведе на централна гара Утрехт.

„В началото за мен това беше преди всичко индивидуална снимка и улавяне на неочакван момент“, обяснява Katie. „Понякога това е пейзаж, но всъщност става въпрос по-скоро за неочакваните детайли, които можеш да уловиш при висока скорост.“

„По време на неотдавнашно пътуване от Белград до Сараево успях да заснема момиче, което скача на батут – тя буквално е във въздуха, маха с ръка и се намира точно на ръба на кадъра. Минах покрай стотици задни дворове и батути, а това беше в списъка ми с нещата, които наистина исках да се случат. И почувствах невероятна радост. Някои от най-големите радости, които изпитвам, са, когато успея да заснема нещо неочаквано през прозореца на влака. И е почти още по-удовлетворяващо, когато нещо е точно на ръба на кадъра, защото е било на косъм да не се получи.“

Но това не свършва дотук. „Открих, че влакът действа като перфектна операторска количка – когато заснемате в режим на серия от снимки и после съедините всички тези прозорци, получавате огромни линейни панорами. Това не беше по план, но наистина ме развълнува.“

След това, продължава тя, започнала да обединява поредици от изображения, като по същество създавала покадрови анимации. „Първоначално това беше просто защото исках да намеря начин да ги споделя онлайн и да ги направя малко по-известни. Но мисля, че впоследствие това се превърна почти толкова в кино, колкото и във фотография.“

Споделянето на творбите ѝ е довело до изненадващ резултат, разкрива Katie. „Понякога хората, които бях снимала през прозореца, се разпознаваха на снимките и след това се свързваха с мен. Беше сюрреалистично да се създаде тази връзка само защото веднъж случайно ги бях снимала от движещ се влак.“

Независимо дали е било случайно, или не, Katie казва, че тази връзка с хората вече е станала важна за нея. Това беше една от причините да иска да организира изложбата си на централна гара Утрехт – „Помислих, че ще е вълнуващо да се срещна с хора, които току-що са слезли от маршрута, който съм снимала.“ За да разшири този общностен аспект, тя създаде и своя „Rail Mail Club“: всеки месец изпраща на абонатите си пощенска картичка с разпечатка на снимка през прозореца на влака, придружена от писмо, разказващо историята зад снимката.

Осезаемостта на отпечатаната снимка е много важна за Katie. „Интернет е страхотен по толкова много начини, но в моята природа е да искам това физическо взаимодействие. Дори и да не се срещнеш с човека на живо, това е един вид физически контакт.“

Това беше намерението на Katie за този проект с отпечатани снимки. Тя планирала да отпечата снимките си, докато пътува във влака, и да остави разпечатките във вагона, където са били заснети. На гърба на всяка разпечатка тя приканвала всеки, който я намери, да напише нещо за собственото си пътуване или просто какво е почувствал в този момент. По този начин разпечатките биха се превърнали в средство за взаимодействие между анонимни пътници – едните да запечатват мимолетния момент в осезаема форма, а другите да реагират на него. Вместо просто цифрово изображение, което някой коментира онлайн, физическата снимка на конкретно място променя начина, по който хората се свързват с нея.

„Обожавам такива неща – да скривам неща на място и да взаимодействам с хората“, признава Katie. Тя разкрива, че във всяка железопътна гара на столиците, които е посетила, е скрила малък гумен печат с уникален код. Последователите ѝ в социалните мрежи са поканени да донесат свои тампони за печат и хартия и да направят отпечатък – а ако съберат десет, тя им изпраща безплатен плакат. Ловът на съкровища е привлякъл интерес „отвсякъде“, споделя тя, „от Анкара чак до Стокхолм“.

Следвайки подобна логика за този проект с печатане, Katie взима със себе си във влака компактен принтер Canon SELPHY CP1500. Този преносим фотопринтер беше идеален за задачата – той използва технология за термосублимационен печат, което означава, че създава ярки цветни разпечатки с качество на фотолаборатория, без да са необходими отделни патрони с мастило; разпечатките са напълно сухи и готови за пипане с ръце веднага след излизането им от принтера, а също така са устойчиви на вода, надрасквания и отпечатъци от пръсти.

Печатът беше много лесен. SELPHY CP1500 предлага богати възможности за свързване, включително USB-C за свързване на компютри, фотоапарати и USB флаш устройства, както и вграден четец за карти, така че можете да поставите SD картата от фотоапарата си директно в принтера. Katie избра да печата безжично, като използва приложението SELPHY Photo Layout със своя смартфон.

Приложението ви дава възможност да персонализирате снимките си преди печат, като добавяте текст, рамки и творчески ефекти като напр. картинки. Можете също да избирате от гама от шаблони за оформление с една или няколко снимки. Katie избра да отпечата снимките си без обработка в най-големия формат на пощенска картичка. „Реших да не добавям ефекти, надписи или етикети“, обяснява тя, „исках да изглеждат по-лични и да получа ръчно написани отговори от хората на гърба.“

Една възможност в приложението обаче привлече вниманието на Katie: добавянето на QR код, създаващ връзка, която зрителите могат да сканират, за да бъдат пренасочени към уеб страница или страница в социалните мрежи. „Би било забавно да оставя снимка с QR код и просто да видя какво ще се случи, когато някой я намери. Всъщност това беше първоначалната ми идея – да оставя снимките и просто да видя какво отношение ще проявят хората към тях.“

Katie наистина остави няколко снимки с формат на пощенска картичка на седалките във влака, а хората наистина оставиха ръчно написани отговори на гърба им. Но започна да се случва и нещо друго: самото действие на Katie разчупи леда и предизвика разговори с другите пътници. „Само по себе си е странно да стоя в влака и да правя снимки. Но когато извадиш принтер във влака и започнеш да печаташ... е, хората се заинтересуваха.

Всеки има различна причина да пътува с влак – било то пътуване до работа или голямо пътешествие – и това определено беше катализатор за разговор.“

Основната идея в работата на Katie е създаването на лични връзки чрез споделено преживяване. Независимо по какъв начин споделя снимките си от прозореца на влака, тя казва: „Толкова много хора ми пишат и казват: „О, това е пътят, по който ходех всеки ден на училище“, или „Това е фермата на баща ми“. Невероятно е да споделям тези снимки и след това да чувам историите на други хора за това какво означава за тях това малко пространство в кадъра.“

Този проект обаче добави ново измерение. Отпечатването на снимките ѝ точно там, на масичката във влака, благодарение на SELPHY CP1500, който може да печата толкова бързо и без усилие, е направило процеса „изненадващо непосредствен“, отбелязва тя. „Фантастично е да мога физически да държа гледката от прозореца в ръката си, докато всъщност съм във влака, който се носи през пейзажа.“ Нейните спътници в крайна сметка реагираха сърдечно на тази непосредственост.

Снимките от SELPHY CP1500 са трайни и върху тях може да се пише, което ги прави идеални сувенири, казва Katie. За нея обаче „определено става въпрос повече за взаимодействията. Това определено не прилича толкова на създаване на лексикон, пътепис или нещо подобно.“

Тъй като снимките са осезаеми и толкова непосредствени, „в известен смисъл те като че ли внасят външния свят директно във влака, което иначе не би било възможно. Така че вече не става дума толкова за снимките или просто за мимолетните моменти извън влака, а по-скоро за свързването вътре в него. Радвам се, че така се получи.“


Написано от Alex Summersby