Обратно към основите: киберхигиена в ерата на изкуствения интелект: защо основите все още имат значение

Силната киберсигурност започва с основните принципи, но те често са най-трудни за овладяване. Новите и нововъзникващите технологии, макар и обещаващи, следва да допълват, а не да заменят, силната кибероснова.

Благодарение на по-малко централизираните модели на работа достъпът до данни обхваща повече устройства и места от всякога. Тези по-гъвкави и разпределени модели на работа доведоха до нови предизвикателства по отношение на прозрачността, включително рязко увеличение на нерегулирани неодобрени ИТ.

Това прави по-трудно поддържането на пълна видимост от страна на ИТМ за това кои услуги, сървъри и бизнес данни са изложени на риск. Проучвания показват, че 41% от служителите вече използват несанкционирани инструменти, а се очаква този брой да се увеличи до 75% до 2025 г., което допълнително усложнява надзора и увеличава риска ².

Именно тези пропуски във видимостта продължават да се използват от хакерите. Въпреки че броят и въздействието на кибератаките се увеличават, много от тях все още успяват, като се насочват към добре известни слабости, като например системи без инсталирани корекции, слаби пароли и човешки грешки.

Ето защо си струва да се фокусираме отново върху основите. Адресирането на няколко области с голямо въздействие може значително да намали риска и да укрепи цялостната сигурност на вашата организация. Открояват се три приоритета:

MFA е един от най-простите и най-ефективни начини за блокиране на неоторизиран достъп. Въпреки това много акаунти на служители и стари акаунти остават активни без активирано MFA – често пренебрегвани или неуправлявани. Атакуващите често използват техники като password spraying (масово пробване на пароли), за да се възползват от тези слаби места и да получат достъп. Този метод, който включва проверка дали потребителите използват едни и същи пароли в различни системи, може да помогне на хакерите да идентифицират уязвими акаунти. Това, което може да изглежда като незначително пренебрегване, в някои случаи може да позволи на участниците в атаките да получат достъп до цялата корпоративна система на дадена организация.

Системите без инсталирани корекции са често срещана входна точка за кибератаките. Много от най-известните нарушения не се дължат на усъвършенствани техники, а на остарял софтуер, който не е актуализиран или защитен. Автоматизирането на актуализациите и поддържането на ясен списък на активите и зависимостите е от съществено значение за намаляване на риска и осигуряване на последователност в различните среди.

Човешката грешка остава един от най-големите рискове за киберсигурността. Според скорошен доклад 60% от кибератаките през миналата година са свързани с човешки фактор, като щракване върху фишинг връзки или неправилно насочване на чувствителни данни. ³ Обучението за повишаване на осведомеността по въпросите на сигурността трябва да бъде непрекъснато, специфично за всяка длъжност и подкрепено от симулации в реално време и ясни канали за докладване. Това спомага за намаляване на риска и изграждане на култура на споделена отговорност.

Фокусирането върху тези основни принципи помага на бизнесите да изградят по-солидна основа за по-усъвършенствани защитни механизми.

За да бъдат наистина подготвени за кибератака, бизнесите се нуждаят от нещо повече от инструменти. Те се нуждаят от дълбоко разбиране на своята среда и добре подготвен план за реагиране.

Разбирането на вашите данни е от съществено значение за идентифициране на уязвимостите и осигуряване на бързо възстановяване при инцидент. Това започва с редовни одити, които включват:

• Инвентаризация на всички информационни активи в локални, облачни и хибридни среди
• Класифициране на данните според чувствителността и въздействието върху бизнеса, за да се определи приоритетът на защитата и възстановяването
• Документиране на информационните потоци за идентифициране на точките на излагане на риск и зависимостите
• Преглед на контролите за достъп и разрешенията за елиминиране на ненужния риск
• Валидиране на процесите на архивиране и възстановяване, за да се гарантира, че те са в съответствие с целите за непрекъснатост на бизнеса

Не става въпрос само за самите данни – става въпрос и за това кого засягат тези данни. Ако възникне нарушение, кои екипи, клиенти или партньори ще бъдат засегнати? Картографирането на тези взаимоотношения предварително помага да се даде приоритет на вашата реакция и да се намалят смущенията.

Видимостта към правата за достъп е от решаващо значение. Когато знаете кой има достъп до какво, можете да откриете и ограничите заплахите, преди да ескалират. Една силна стратегия за управление на достъпа, основана на многофакторното удостоверяване (MFA) и принципите на нулево доверие, може значително да намали риска. Централизираните влизания и интегрираните физически проверки за удостоверяване могат допълнително да засилят контрола и отчетността.

Дори при наличието на силна видимост и контрол на достъпа, бизнесите трябва да бъдат готови да действат. Един от най-ефективните начини да се подготвите е да проведете симулационни упражнения с висшето ръководство и ИТ екипите си. Тези симулации превеждат екипите през сценарий на нарушение, помагайки им да идентифицират пропуски, да изяснят ролите и да подобрят вземането на решения под напрежение.

Когато се случи атака, бързината и яснотата на вашата реакция могат да бъдат от решаващо значение.

Изкуственият интелект бързо се превръща в мощен инструмент в ръцете на киберпрестъпниците. Дори относително евтините модели вече могат да генерират убедителни фишинг имейли и реалистични гласови записи, което прави измамите по-правдоподобни и по-трудни за откриване.

С нарастващата достъпност на изкуствения интелект и автоматизацията се очаква ролята им в кибератаките да се увеличи. Всъщност 91% от експертите по киберсигурност предвиждат тази промяна. ⁴ Но дори и с развитието на инструментите се експлоатират същите слабости – и същите защити все още работят.

Подходът, при който на първо място се поставят хората, остава най-добрата защита срещу заплахите, свързани с изкуствения интелект. ⁵ Това включва обучение на служителите да разпознават убедителни фалшификати и опити за фишинг, генерирани от изкуствен интелект, улесняване на докладването на подозрителни дейности и подготовка на екипите да реагират ефективно на нарушения, използващи изкуствен интелект.

В случай на нарушение на сигурността много хора съобщават за чувство на срам. Бизнесите също се притесняват за репутацията си – опасяват се, че последствията от нарушението на сигурността на данните ще се отразят негативно на имиджа им сред партньорите и клиентите.

Това неизбежно може да доведе до култура на секретност, при която бизнесите претърпяват и се справят с успешни атаки в тайна. Но мълчанието е от полза само за една група: атакуващите.

Бизнесите трябва да насърчават култура, в която се поощрява прозрачността. Приемането на подход без обвинения, при който служителите се награждават за ранно докладване на проблеми, без да се страхуват от репресии, помага на организациите да реагират бързо на атаки и значително подобрява ефективността на програмите за осведомяване. ⁶

Тази култура на откритост не трябва да се ограничава само до вътрешното докладване. Когато дадена организация е жертва на атака, споделянето на информацията за случилото се и извлечените поуки може да помогне на другите да укрепят защитата си и да намалят риска от подобни инциденти.

Участниците в заплахите ще открият и ще се възползват от всякакви уязвимости, за да получат достъп до системите на дадена организация – по всяко време и на всяко ниво. Ето защо е толкова важно да се установят основите на киберустойчивостта. Бързото реагиране за отстраняване на проблеми може да попречи на нападателите да получат достъп до системите, използвайки известни слаби места. Обучението на персонала може да намали вероятността от човешка грешка, която би могла да доведе до проникване на зловреден софтуер в бизнес системите. А актуализирана стратегия за управление на достъпа може да помогне за идентифициране на подозрителни дейности, преди да се стигне до загуба на данни.

Това не са сложни изисквания за сигурност. Това са основите. Но в ерата на изкуствения интелект и нововъзникващите технологии е важно да не се забравя, че укрепването на основните принципи на сигурността и осигуряването на добра киберхигиена могат действително да защитят организациите от по-голямата част от атаките.