Запознайте се с уличния фотограф Erik Witsoe, който заснема всекидневието.

@ewitsoe

Невероятни моменти вдъхновяват уличния фотограф Erik Witsoe да продължава да търси следващата си история. Ние разровихме по-надълбоко, за да разберем как Erik улавя магията на всекидневието.

Открийте как той снима променящите се стилове през всички сезонни трансформации на улиците на Варшава.

Erik, да започнем от самото начало – как започна да се занимаваш с фотография?

Докато растях, около мен през цялото време имаше фотоапарати. Дядо ми и родителите ми имаха фотоапарати – но никой от тях не се занимаваше сериозно с тях. Аз всъщност започнах като художник и когато отидох в художественото училище един от курсовете беше по фотография. Тогава баба ми купи първия фотоапарат. И така всичко, което научих, е от гледна точка на изящните изкуства.

Същинската ми страст към фотографията се разви преди около 12 години, когато изпаднах в творчески застой и спрях да рисувам. Годеницата ми е запален фотограф и каза само "Трябва да се пробваш във фотографията". Даде ми набързо няколко съвета за работа с фотоапарат и когато започнах да снимам, се влюбих в това.

Интересуваме се по-специално от уличната ти фотография. Можеш ли да ни кажеш малко повече за това, което те привлича да заснемаш тези истории?

Не е нещо, което съм си представял, че ще правя, а и все още не се смятам за уличен фотограф. Повече ме грабват дребните моменти и спомени, които преминават покрай нас. Допада ми мисълта, че животът ми е филм и аз улавям само кратки кадри от него.

Преди снимах неща, които смятах, че хората искат да виждат, но не ми потръгна. Разочаровах се от пренебрегването на неща, които ме караха да се усмихвам. Когато излизам, нямам предварително създадена представа какво ще открия – просто на каквото се натъкна.

Само се опитвам да покажа фрагментите, които ме вълнуват. Може да е някакъв дребен детайл, нечия сянка или просто тила на човек – точно тези прелитащи пред погледа картини привличат вниманието ми.

@ewitsoe

Забелязал ли си, че модата и стиловете са се променили, откакто снимаш истории в градовете?

Най-хубавото на живота в чужбина е това, че си наблюдател – така всичко е интересно, т.е. забелязвам дребните промени.

В Полша тенденциите се менят бързо особено сред младите, но ако излезете в неделя сутрин и видите хората от по-старите поколения, които отиват на църква, техните дрехи често са много старомодни. Тук има истинска съпоставка между поколенията.

Освен Canon EOS 6D Mark II какво друго оборудване използваш?

Що се отнася до уличната фотография, използвам наистина минимално оборудване. Когато сте непрекъснато в движение, не искате да ви тежат обемисти чанти.

Използвам обектив Canon EF 50mm f/1.2L USM и понякога статив, ако пътувам и при снимки от място.

Забелязали сме кинематографично качество в твоите истории – това умишлено ли е?

Израснал съм, гледайки много филми, баща ми ме водеше на всеки филм, който излизаше, това беше неговият начин да поддържа близостта с мен и брат ми. Вследствие от това аз естествено виждам нещата динамично и дори сега мисля в кадри. Ето защо обичам да снимам над рамото на човек или от гледната точка на главен герой, например тила – непознатите се превръщат в герои, които вкарвам в моето творчество.

@ewitsoe

Erik, израснал си в Америка, но сега живееш в Полша. Повлия ли смяната на средата върху начина, по който снимаш улиците?

Стилът ми определено се промени. Когато пристигнах в Полша, не обичах да снимам хора и чаках, докато улиците се опразнят напълно. Осъзнах, че това ми е скучно – липсваше ми героя, главния герой.

В Полша хората ходят много пеша, докато в Америка те са обсебени от колите и шофирането. Мисля, че затова в началото ми беше неудобно да снимам пешеходци – просто не бях свикнал с тях. Това определено се промени и започнах да се чувствам по-удобно.

Снимаш предимно във Варшава, където живееш в момента, а преди това в Познан. Как откриваш нови истории за заснемане?

Това, което ми харесва много в Полша, е, че има ясно изразени сезони. Мога да снимам на една и съща улица и всеки месец да заснемам нещо различно, защото изглежда и се усеща по нов начин. Освен това хората също се обличат различно според смяната на сезоните. Понякога съм снимал едни и същи места много пъти и имам поредица от изображения от един и същ ъгъл, но всяко изглежда различно.

С коя история или колекция от градски истории се гордееш най-много и защо?

Има една, която вероятно е най-известната ми история и се нарича "Тази сутрин". Това е снимка на трамвай, който се движи по улицата сякаш в лилава вечер, но всъщност е сутрин. Изображението изглежда сякаш е заснето през 50-те години на миналия век, но всъщност е от 2012 г., и така осъзнах колко носталгична страна е Полша. Беше нещо като повратна точка за мен и начина, по който виждам новия си дом.

Когато снимаш непознати, чувстваш ли се като посветен в интимните им моменти?

Много съм чувствителен към личното пространство на хората и се старая да не го нарушавам. Не се блъскам в хората, опитвам се да бъда деликатен.

С това предвид аз излизам, за да заснемам автентични, ежедневни и често мимолетни моменти. Трудно се върви по този път.

@ewitsoe

Ще дадеш ли съвет на начинаещите в уличната фотография?

Снимам абсолютно всичко, което ме кара да се усмихвам, така че открийте какво ви интересува и се оставете то да ви води. Научете се на композиция и кадриране. Научете се да извличате максимума от фотоапарата и изучете обектива си. Направете това и стилът ви ще се развие естествено.

Как виждаш развитието на твоята улична фотография?

Стремя се повече към изображения, които да бъдат част от проекти. След като съм снимал по улиците повече от десетилетие, ми харесва идеята да се развия към експонати или проекти, които са по-праволинейни, в които има по-силен разказ.

Чантата с оборудване на Erik

Canon EOS 4000D

Canon EF 50 mm f/1.2L USM

Canon EOS 6D Mark II

Отговорите са редактирани за яснота и синхрон.



Заслуга за интервюто: Написано от Sasha Newbury