Ана Праташ говори за своя подход към семейната фотография

@anapratasfotografia

От гневни изблици до приказки за лека нощ – Ана Праташ улавя всичко. Запознайте се със семейния фотограф, който използва документални техники, за да улови най-неподправените мигове.

Откога практикувате фотография и как се захванахте с тази работа?

Любителски снимам от много отдавна. През 2011 г. обхватът на фотографските ми занимания се разшири, и когато ангажиментът към тогавашното ми назначение приключи, снимането се превърна за мен в целодневна заетост.

Но фотографията винаги е била важна част от моя живот. Мама ми правеше много снимки, когато бях дете, които сега оценявам истински. Тя ги отпечатваше и поставяше във фотоалбуми, за да ги пази за себе си, за мен и за нашите роднини и приятели. Много се радвам, че го е правила.

Винаги ли сте се занимавали със семейна фотография?

Не, отначало снимах без конкретна цел. Но един ден нещо у мен проговори и аз открих семейната фотография. Разбрах, че тя не само ме влече, но и ми се удава. Започнах да изучавам занаята, попивах всичко ново, като не преставах да практикувам. Започнах със снимки на познати семейства, а първия си клиент заснех през 2011 г.

Любовта ми към семейната фотография се корени в моето детство. Имах много щастливо детство. За мен семейството и фотографията са органично свързани.

@anapratasfotografia

Важно ли е да се заснемат, отпечатват и пазят първите години от живота на децата заради самите тях, или заради родителите им?

Смятам, че е важно както за едните, така и за другите, но аз лично снимам по-скоро за децата, отколкото за родителите. Някога, след двадесет или тридесет години, децата ще се радват на тези снимки така, както аз се радвам на снимките от моето детство сега. Това са неща, които те обикновено не помнят, всекидневието и домашните любимци, или как са изглеждали родителите им. Пространствата също са важни, като например споменът за първия им дом, дворът, в който се са учили да карат колело, или спалнята, която са споделяли с брат или сестра.

Така че децата са в центъра на вниманието ми.

Много ни допада истинността във вашите снимки, като например деца в изблик на гняв. Държите ли на тази реалистичност?

Да, стремя се към нея. По време на снимките прекарвам цели дни с тези семейства. Не ги насочвам и не искам от тях да позират, просто се държа приятелски. Естествено, искам да наблюдавам всичко. Не искам да се намесвам, важно е хората да бъдат много истински и неподправени. Ако започна да ги насочвам или да се намесвам, ще изгубя същината на всекидневния им живот.

@anapratasfotografia

Какво оборудване използвате за семейна фотография?

Снимам с Canon EOS 6D и Canon EF 100mm f/2.8 Macro USM. Държа фотоапаратът да е лек, защото се движа непрекъснато, а Canon EOS 6D DSLR е много лек.

Харесвам дълбочината, която постигам с 100mm обектив – винаги е добра, особено при снимане в документален стил на открито. Съотношението качество/цена на изображенията е най-доброто, което виждам на пазара.

Как успявате да заснемете неподправени истории, без да се натрапвате?

Чрез общуване. Играя с децата, обядвам и вечерям със семейството, придружавам ги навсякъде. След няколко часа те свикват с мен, така че нещата се случват естествено. Присъствието ми винаги се усеща донякъде – няма как. Но има разлика между това да присъстваш и това да си заедно с тях. Ето защо се опитвам да общувам, а не да бъда невидим наблюдател, тъй като така възникват естествените моменти.

Сигурно непрекъснато се срещате с родители, които се гордеят с децата си и обичат да говорят за тях. Какво бихте ги посъветвали относно отпечатването на снимките и поставянето в рамка?

Винаги насърчавам семействата да отпечатват и пазят своите снимки. Имаме снимки, които са на повече от 100 години, а благодарение на съвременните технологии те могат да се запазят още по-дълго. Необходимо е не само да ги държим, но и да ги архивираме.

Важно е човек да да си набави и фотоалбум – това е един чудесен начин за показване на изображения. Албумът означава, че ще ги гледат по-често и ще могат удобно да показват своите истории на роднини и приятели, а по-късно това ще правят и самите деца.

Смятате ли, че връщането към минали моменти сплотява семейството?

Иска ми се да вярвам, че е така. Забелязала съм, че семействата, които ме наемат да заснема живота им, обикновено са много сплотени. Опитвам се да запечатам мигове, които не забелязваме, като например спонтанен, деликатен жест между децата или детайл, подчертаващ личността на детето. Мисля, че съзирането на тези мигове кара хората да осъзнаят ценността на семейните връзки.

Коя е любимата ви семейна снимка и защо?

Имам две. Първата е заснета при позиране за семейна снимка, когато се опитвах да подредя семейството, но всичко завърши с хаос. Едното дете се опитваше да избяга, майката се опитваше да го спре, а бащата ги следваше с бебето на ръце – истинска семейна снимка. Тя не е идеална – никой не се усмихва на фотоапарата, но пък е забавна и реалистична.

Другата е на майка, която слага сина си да си легне. Изображението е доста тъмно, ISO чувствителността е много висока и в снимката има много шум. В техническо отношение това не е най-добрата ми снимка, но запечатва един интимен миг – чувството е безценно.

Какъв съвет бихте дали за снимането на деца?

Има една игра, която играя с децата, за да се отпуснат – нарича се "сериозната игра". Казвате на децата, че трябва да бъдат много сериозни и не бива да се усмихват или смеят. Повечето не издържат и не след дълго избухват в смях.

Стремя се да композирам снимките си на забавни места, като например паркове и плажове, или някъде, където децата се чувстват удобно като у дома си. Но според мен, ако обичаш децата, всичко идва естествено.

Останалото е – практика, практика, практика!

@anapratasfotografia

Чантата с оборудване на Ана

Pixma серия TS8250

Canon EF 100mm f/2.8 Macro USM

Canon EOS 6D*

Отговорите са редактирани за яснота и синхрон.

* Canon EOS 6D вече не се предлага на пазара. За информация относно по-новия модел, потърсете Canon EOS 6D Mark II.



Текст: Саша Нюбъри