Снимане на мюнхенските градски сърфисти с Том Рийпърт и Серж Тюлон

„В един момент сте насред града и в следващия вече сте сред общността на сърфистите“. – Том Рийпърт, режисьор на интерактивни филми

Седнали сме край река Айсбах в Мюнхен с режисьора на интерактивни филми Том Рийпърт и неговия главен оператор Серж Тюлон. Слънцето грее и е учудващо топло за април, макар и температурата на водата да е смразяващите 4ºC. Дошъл е последният ден от снимките на „Градските сърфисти“ и докато многолюдният екип се готви за пристигането на сърфистите, имаме пет минути да поговорим с Том и Серж за изживяването и особено за EOS C300 Mark II.

Том започва:

„Когато чухме за първи път, всички страшно се заинтересувахме, защото много неща бяха нови. Обожаваме да използваме новите технологии, за да предоставим на потребителите нови изживявания".

Зад кулисите на „Градските сърфисти“ – Canon EOS C300 Mark II

За Том обаче технологията е само средство. Той иска да ви постави в точния момент там, където технологията избледнява и се превръща във фон, а това, което остава, е реалната човешка история.

„От гледна точка на разказа този общност от сърфисти е много интересна субкултура, която може да бъде представена на зрителите, и освен това е нещо, което може да бъде срещнато буквално зад ъгъла. В основни линии става дума за обикновени хора, правещи необикновени неща, което е чудесна възможност за снимки или в нашия случай – симулация на снимки“.

Айсбах е общодостъпно място с над сто сърфисти, които яхват вълната всеки ден. Що се отнася до главните герои, Том не би могъл да се надява на по-добри от Тао, Карина и Алекс.

„Те наистина ни помогнаха и ни въведоха в общността на сърфистите. Това е една сплотена общност и обикновено те не са много навити на комерсиално видео, защото постоянно нещо се случва около тяхната река и те така виждат нещата – това е тяхната река.“

Серж също харесва потенциала на нашето градско местоположение:

“Фактът, че е в града, означава, че може да видите сгради наоколо, може да видите коли в дъното на кадъра, но имаме и ъгъл, от който нещата са много лични със сърфиста. Можем да сложим камерата почти на нивото на водата пред сърфиста и мисля, че това ни дава усещането, че сме заедно със сърфиста на вълната“.

Зад кулисите с Тао

За Серж обаче предизвикателството се крие в светлината на Айсбах:

„Когато снимате, винаги ви се налага създавате желаната снимачна среда, затова трябва да я осветите. Не можете просто да разчитате на естествената светлина или на уличното осветление – трябва да ги усилите. Постарахме се да не въздействаме много върху обстановката, тъй като не искаме хората да се почувстват така, сякаш никога не биха могли да заснемат тази снимка. Не искахме да изглежда твърде сценично, нито пък силно осветено, затова целта ни беше да се опитаме да го направим реалистично. За тази цел избрахме цвета на нашето осветление като този на уличните лампи от моста. Фоновата светлина на практика е лунна. Използвах 2 лампи с хелиеви балони – една с цвят на лампа с нажежаема жичка горе на моста и една отзад – с балансирана дневна светлина. Наред с това поставихме четири работни лампи на скеле по дължината на моста плюс четири 10k лампи на моста и две 5k лампи на бреговете на реката, насочени към сърфистите“.

Някои режисьори обичат да изцеждат камерите си докрай. Том, режисьорът на интерактивни филми, и Серж стигат по-далеч, защото конструират уникални платформи за EOS C300 Mark II, за да дадат живот на този разказ за мюнхенските градски сърфисти. Цялото интерактивно изживяване комбинира толкова много нови филмови техники, че изисква доста тестване, както казва Серж:

„И така чрез снимане с различни платформи и от различни гледни точки направихме подробно проучване на мястото. Заснехме много снимки от различни страни на вълната – от центъра, отдясно, отзад – отвсякъде, където можехме да получим по-различен поглед, без да се отклоняваме от креативния план на Том“.

Том ни въвежда стъпка по стъпка и ни разказва как са използвали цялата гама фотоапарати и кинокамери Canon, за да конструират уникалните платформи, които са в основата на всичко. Той започва с 180-градусовата платформа:

„При снимането със зрителен ъгъл 180º голямото предизвикателство е, че в кадъра попада толкова много – осветление, екип, присъстващи – неща, които по принцип не искаме. Това е коренно различен начин да обмисляш и композираш снимките си“.

Серж добавя:

“Първоначално опитахме с две кинокамери EOS C300 Mark II с обективи с много широк ъгъл, но после използвахме една кинокамера с обектив "рибешко око". Установихме, че едната кинокамера с обектив "рибешко око" ни дава повече свобода. Това ни позволи да използваме стандартно оборудване, за да доближим кинокамерата до водата и да можем да я защитим, докато сме близо до водата. По-важното е, че в креативен план по този начин постигнахме един уникален поглед, който смятаме, че даде много на филма“.

180-градусова платформа с фотоапарати Canon EOS M10

Имаше и платформа за симулация на варио, съставена от три кинокамери EOS C300 Mark II, за да се покажат предимствата на оптичното увеличаване пред цифровото за начинаещите фотографи, които ползват смартфон. Том обяснява:

„За платформата за симулация на варио предизвикателството беше, че искахме и трите кинокамери да имат една и съща точка на наблюдение. Това означава, че трябваше да работим с платформа с огледала, обикновено използвана за снимане на 3D. Наред с това трябваше всяка от тези кинокамери да разкаже различна история. В случая с близкия план имаме нашия сърфист – като разширим малко зрителния ъгъл, вече става въпрос за сърфиста и публиката, а пък като разширим ъгъла докрай, което май беше 28 mm, историята става за общността на сърфистите посред града. Смятам, че това е интересен начин да се погледне на нещата за нас като режисьори. Интересно е да осъзнаеш каква разлика носи изборът на обектив и как разказваш различна история от една и съща перспектива с различните обективи“.

Накрая те сглобяват и платформата за динамични сцени:

„И тогава направихме платформата за заснемане на динамични сцени, която е много полезна, защото на пазара има много любителски фотоапарати, позволяващи да се записва видео и да се вадят статични кадри от видеото, но нашата цел беше да покажем качеството на снимките, особено на снимките с фотоапарати Canon, които не могат да се извадят от видео“.

Зад кулисите на „Градските сърфисти“ – Canon EOS C300 Mark II

Като оставим настрана технологиите, това, което ни позволи да създадем невероятните филми, бяха изпълненията на сърфистите. Том е силно впечатлен от тях:

„Алекс и Карина са наистина прекрасни хора и отлични сърфисти, а Тао е направо фантастичен. По едно време се пошегувах и го помолих да се доближи до нас на дъската си, която буквално вървеше срещу вълната, и той го направи, доближи се. Нещата, които той правеше, контролът, който имаше над дъската, и контролът над самата река бяха невероятни. Кадър след кадър той си вършеше работата, като чудесно я синхронизираше с нашия кинокран – беше безумно и много впечатляващо“.

Работа с EOS

Когато става дума за EOS C300 Mark II, Серж се чувства като че обува удобни обувки, макар да са нови и лъскави.

„C300 Mark II е кинокамера, която ми е добре позната. Мисля, че Canon са се справили чудесно, защото не са променили размера и теглото. Не са променили и ориентацията на бутоните на кинокамерата, което я прави позната за всеки, който е ползвал предходните версии“.

Въпреки че има доста нови функции, за които си струва да говорим, Серж избра тези:

„C300 Mark II записва вътрешно в 4k, което значи много – познаваме доста кинокамери, които се нуждаят от външно оборудване, за да снимат в 4k. Менюто също е подобрено, което прави кинокамерата много по-лесна за използване. Не се налага да превъртате няколко страници, за да стигнете, където искате“.

По отношение на специфичните изисквания за филма „Градските сърфисти“ EOS C300 Mark II се изяви наистина добре:

„Разбрах, че C300 Mark II е невероятна кинокамера за снимане при слаба светлина. Справя се с тъмнината превъзходно. Тя предлага също така и голям динамичен диапазон за дневна светлина и за ситуации като реката, където имахме много ярки отблясъци от слънцето и от нашето осветление, отразени от повърхността на водата. Осветихме сърфиста с доста фонова светлина, за да го накараме да се открои. Камерата се справи с тъмнината на фона и ярките зони върху сърфиста без абсолютно никакъв проблем.“

Една от новостите в тази кинокамера е системата Dual Pixel CMOS AF, с която Серж имаше възможност да си поиграе:

„Имах възможност да използвам системата за автоматично фокусиране на C300 Mark II в процеса на тестване и също по време на снимките. Силно съм впечатлен от нея. Беше абсолютно конкурентна на AF системите на фотоапаратите по мое мнение“.

Също така в процеса на постобработката EOS C300 Mark II помага на екипа да върви с една стъпка напред. Серж обяснява:

„Използвахме Canon Log 2, която е чудесна гама настройка. Тя ни позволява да извлечем максимума от кинокамерата, като знаем, че ще заснемем страхотно изображение и ще можем да възстановим всичко в първоначалния му вид в процеса на постобработка“.

Том ни дава идеалното обобщение:

„Има доста информация в тъмните и светлите зони на изображението. Има много начини да се интерпретират цветовете при постобработката, което е важно при снимането на филм, особено ако това е комерсиален, висококачествен и професионален филм. Мисля, че за нас това беше идеалната кинокамера.“

Разгледайте интерактивното ни преживяване „Градски сърфисти“ тук.